In memoriam: Почина писателят Петър Велчев
Отиде си един от последните мохикани на високата мярка в литературата, изумителната осведоменост и многостранното творчество. Личност, която с право може да бъде наречена необикновена фигура в българската просвета.
Петър Велчев е роден в фамилията на проф. Велчо П. Велчев – книжовен историк, академични учител, заместник-ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “, създател и началник на специалността „ Руска лингвистика “ в университета и зав. катедрата по съветска и руска литература. Отрано навлязъл в света на книгите, и синът избира пътя на литературознанието, естетиката, заниманията, свързани с високото художествено слово.
Завършва испанска лингвистика, българска лингвистика и философия в Софийския университет и стартира да разгласява стихове и критически публикации още като студент. Едно от представителните лица на Института за литература при Българска академия на науките, където работи повече от три десетилетия. Член на Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти, член-учредител на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по относително литературознание, член на Международния ПЕН център и на Международната асоциация по компаративистика. Автор на огромния научен план „ Преводна рецепция на европейските литератури през ХIХ-ХХ век “. Специалист във всички области на литературознанието, а и върху терена на литературната дискусия и журналистика. Автор на студии по хармония и стихознание, също и на студии, анализиращи поетиката на Яворовата, Димчо-Дебеляновата и Вапцаровата поезия. Доайен на българската литературоведска испанистика и в продължение на пет години преподавател по тази дисциплинираност в СУ „ Св. Климент Охридски “. Зам.-главен редактор на в. „ Словото през днешния ден “.
За литературно-критическата, публицистичната и поетическата си активност е удостоен с Националната премия за критика „ Нешо Бончев ", Националните литературни награди за лирика „ Димчо Дебелянов ” и „ Александър Вутимски “, със „ Златно перо " на Съюз на българските журналисти, с ордена „ Св. св. Кирил и Методий " и редица други оценки.
Забележителен е приносът му в региона на поетическия превод. Като следовник на огромната преводаческа школа, основана от Д. Статков, Вл. Свинтила, Ст. Бакърджиев и други, Петър Велчев пресъздаде на български език голям брой поети-колоси на немската, френската, съветската, испанската, латиноамериканската лирика, сред които Р. М. Рилке, Ш. Бодлер, П. Верлен, А. Пушкин, М. Лермонтов, Ф. Тютчев, Ал. Блок, А. Мачадо, Ф. Г. Лорка, С. Вайехо, Н. Гийен. Незаменими пътеводители за изкушените от задгранична лирика остават неговите преводни антологии „ Перуански поети “ (1997), „ Руски поети “ (2009), антологиите на международния сонет и „ Дон Кихот в българската лирика “ (1998). Този високопрофесионален преводачески труд справедливо бе маркиран с: премията на Съюза на преводачите в България за изцяло творчество, двукратно – с наградата „ Золотая муза " за показване на съветската лирика у нас, с Почетен знак на Испанския културен център в София и др. национални и интернационалните оценки.
Всичко упоменато дотук е неделима част от личността му на повсеместен книжовник и ерудит. Но на първо място Петър Велчев беше стихотворец. Майстор на стиха с огромен принос в региона на сонетната форма. Лирик с философска настройка, само че и с изумително тъкмо гражданско възприятие. Сред издадените му 15-ина поетически книги (да си спомним емблематичните му заглавия „ Ангелът на здрача “, „ Заключено време “, „ Слънца в студени зими “, „ Рискът да си жив “, „ Самотен плувец “, „ Страст и напреднала възраст на поезията “) наред с лириката има и сатирична лирика. С прецизен прицел, с полемичен дух беше и публицистиката, която пишеше. Но макар тъгата и скепсиса, присъщи за интелектуално зрящият човек – неговото творчеството постоянно носеше вяра за катарзис.
Поклонението ще се състои на 23.01., петък, от 12.30 ч. в храма " Успение Богородично " на Централни софийски гробища.
Светла му памет!
Съюз на българските писатели
В. „ Словото през днешния ден “
Петър Велчев е роден в фамилията на проф. Велчо П. Велчев – книжовен историк, академични учител, заместник-ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “, създател и началник на специалността „ Руска лингвистика “ в университета и зав. катедрата по съветска и руска литература. Отрано навлязъл в света на книгите, и синът избира пътя на литературознанието, естетиката, заниманията, свързани с високото художествено слово.
Завършва испанска лингвистика, българска лингвистика и философия в Софийския университет и стартира да разгласява стихове и критически публикации още като студент. Едно от представителните лица на Института за литература при Българска академия на науките, където работи повече от три десетилетия. Член на Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти, член-учредител на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по относително литературознание, член на Международния ПЕН център и на Международната асоциация по компаративистика. Автор на огромния научен план „ Преводна рецепция на европейските литератури през ХIХ-ХХ век “. Специалист във всички области на литературознанието, а и върху терена на литературната дискусия и журналистика. Автор на студии по хармония и стихознание, също и на студии, анализиращи поетиката на Яворовата, Димчо-Дебеляновата и Вапцаровата поезия. Доайен на българската литературоведска испанистика и в продължение на пет години преподавател по тази дисциплинираност в СУ „ Св. Климент Охридски “. Зам.-главен редактор на в. „ Словото през днешния ден “.
За литературно-критическата, публицистичната и поетическата си активност е удостоен с Националната премия за критика „ Нешо Бончев ", Националните литературни награди за лирика „ Димчо Дебелянов ” и „ Александър Вутимски “, със „ Златно перо " на Съюз на българските журналисти, с ордена „ Св. св. Кирил и Методий " и редица други оценки.
Забележителен е приносът му в региона на поетическия превод. Като следовник на огромната преводаческа школа, основана от Д. Статков, Вл. Свинтила, Ст. Бакърджиев и други, Петър Велчев пресъздаде на български език голям брой поети-колоси на немската, френската, съветската, испанската, латиноамериканската лирика, сред които Р. М. Рилке, Ш. Бодлер, П. Верлен, А. Пушкин, М. Лермонтов, Ф. Тютчев, Ал. Блок, А. Мачадо, Ф. Г. Лорка, С. Вайехо, Н. Гийен. Незаменими пътеводители за изкушените от задгранична лирика остават неговите преводни антологии „ Перуански поети “ (1997), „ Руски поети “ (2009), антологиите на международния сонет и „ Дон Кихот в българската лирика “ (1998). Този високопрофесионален преводачески труд справедливо бе маркиран с: премията на Съюза на преводачите в България за изцяло творчество, двукратно – с наградата „ Золотая муза " за показване на съветската лирика у нас, с Почетен знак на Испанския културен център в София и др. национални и интернационалните оценки.
Всичко упоменато дотук е неделима част от личността му на повсеместен книжовник и ерудит. Но на първо място Петър Велчев беше стихотворец. Майстор на стиха с огромен принос в региона на сонетната форма. Лирик с философска настройка, само че и с изумително тъкмо гражданско възприятие. Сред издадените му 15-ина поетически книги (да си спомним емблематичните му заглавия „ Ангелът на здрача “, „ Заключено време “, „ Слънца в студени зими “, „ Рискът да си жив “, „ Самотен плувец “, „ Страст и напреднала възраст на поезията “) наред с лириката има и сатирична лирика. С прецизен прицел, с полемичен дух беше и публицистиката, която пишеше. Но макар тъгата и скепсиса, присъщи за интелектуално зрящият човек – неговото творчеството постоянно носеше вяра за катарзис.
Поклонението ще се състои на 23.01., петък, от 12.30 ч. в храма " Успение Богородично " на Централни софийски гробища.
Светла му памет!
Съюз на българските писатели
В. „ Словото през днешния ден “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ